Искам да обърна внимание и на друго нещо- за твърдението, че уличните кучета са изхвърлени от хората домашни любимци. Ако се обърне внимание на скитащите помиярчета в София, то си личи, че не са изхвърлени на улицата, а са отгледани там. Въпросът с кастрацията също е на лице. Получава се много коварна практика, тъй като всички кучета не могат да бъдат заловени, а се кастритат част от тях, но другата част се възпроизвежда и така се получава един затворен кръг. Въпросът с приютите е много критичен, защото говорим за голямо число бездомни кучета, които трябва да бъдат настанени. Общо взето смятам, че трябва да се почерпи практика от останалите страни в Евопейският съюз за да се намери едно решение, изгодно за всички. Но едно е ясно-кучетата трябва да изчезнат от улицата, а някои хора вместо само да коментират празни приказки пред телевизора да затегнат малко работата и контрола над нея.

Национална инициатива “Работа за младите хора в България”

Много така въодушевено звучи нали? Да се намери работа за всички млади хора, но това е да различно от чистачи, барманки, правещи сандвичи някъде….
Реалността стои далеч от тази формулировка, която звучи помпозно и празно….Ето какво наистина означава :
“Безработните млади хора, записани в бюрата по труда, ще бъдат осигурени с работно място, в рамките на 4 месеца от регистрацията си. Това ще става с помощта на трудови посредници, които ще дават консултации в търсенето на подходяща професия. Още сега се предвиждат 1200 места в частния сектор за хора до 29 години.

Програмата ще осигури държавна субсидия на работодателя. Така в първите 6 месеца собствениците на фирми няма да плащат минимална работна заплата и осигуровки, но само ако задържат за още половин година новия си работник. “

Ето на мен как ми звучи:
Някой, регистрирал се в бюрото по труда, ще получи писъмце, с което го уведомяват, че е щастливец и е попаднал на тази инициатива, даже не мисля да коментирам, че най-вероятно няма да се погрижат за всичките тези 330 хиляди хора…та нека продължа….ЩЕ получи писъмце, с което го уведомяват, че е избран и ще си говори със съответен трудов сътрудник. Младият човек ще се зарадва и ще отиде да се срещне с въпросният паднал ангел, който ще му донесе работа и тук започва ходенето по мъките.. Какво значи подходяща професия първо? Второ какво означава, че ще му помогне в търсенето на подходяща професия, дали ще му помогне с избора на работа или само ще му направи някакъв остарял тест да разбере дали е заварчик или бояджия (примерите са случайни), а търсещият работа ще трябва да си я издирва сам? Как държавата предлага свободни места и какви “професии” предлага- да не се окаже, че търси чистачи на улиците и бармани в столовата на универистети и болници? Няма никакво пояснение. 1200 места в частния сектор? А останалите 329 хиляди души какво правят- как държавата ще намери места за тях и те ще бъдат ли удовлетворяващи? Ами частният сектор по какъв начин ще избира кадрите си-да не се окаже, че ще се уредят разни познати на познати, а не нуждаещите се….
Второ след изтичането на нужния срок колко му е да изгонят назначения работник и да сложат нов?
Накрая излиза, че най-облажените ще са частните бюра, които ще бъдат наети да “инспектират” безработните млади…
Това е прах в очите-абе правим нещо, което същност е нищо….ами нека…те младите…
.. ще продължат да се отправят към терминал 1 и терминал 2…

1.УСПЕЛИЯТ

Обикновено хората от този тип имат перфектното образование,  перфектната работа и семейство и не спират да говорят за това. Непрекъснато изтъкват себе си за пример,  а всички останали са смешковци и комплескарчета,  които им  завиждат за постигнатия успех.  Винаги са прави във всичко,  защото са толкова перфектни и успели,  че няма тема,  която да им се опре.

Реалността-  повечето са с нормална заплата,  ипотекиран апартамент,  жена и деца и  в най-добрия случай  имат и добро образование.  Както почти всеки обикновен жител на планетата.  Но и това е успех донякъде, нали?

2.ВЕЧНИЯТ ЕРГЕН

Този тип ми е любим.  Той е красив,  надарен,  добре поддържан и мацките се редят на опашка да се срещнат с него,  но тъй като е твърде извисен,  реже повечето,  защото не отговарят на критериите му.  Често е минал средната възраст,  може и да има деца,  които удобно нарича „багаж” .  Ненавижда „старите моми”,  за него винаги има нещо нередно в тях,  а младите отбягва,  защото са  неопитни и по детски досадни.  Да се зачудиш направо как успява да си уреди среща с всичкия този перфекционизъм,  който струи от него и пръска блага светлина върху останалите форумни събеседници.

Реалността-  най-вероятно запуснат чичка на средна възраст с неудовлетворени мераци.

3. БГ МАМА

Бгмами има навсякъде.  Те са модерни майки,  пушат и пият кафета , докато децата си играят,  четенето на книги за тях е остаряла работа и за това пълнят с джаджи отрочетата си още от малки.  Техните съвети са безценни,  а когато някой ги сметне за некачествени , се надава воят и войнството на бгмамите бързо се отзовава да накаже човека,  посмял да надигне глас срещу „модерната майка” .

Реалността-  за жалост си е такава.

4. БЕЗГРЕШНИЯТ

Този тип непрекъснато спори с някого на всякаква тематика- политика, спорт,  изкуство, музика,  история,  физика ,  ако щеш и ботаника.  За тях специалисти по дадена област няма! Всичките са измекяри,  този тип може да свърши всичко сам.  ЗА това и раздава непрекъснато мнения навсякъде-  искани или неискани и когато не си съгласен,  е готов да спори до дупка. А дори и да не е прав,  а вие да имате доводите,  той ще ги  извърти по всевъзможен начин само и само да докаже,  че другият греши.

Реалността-  Същото магаре и на живо,  само че далеч по-компексирано и незнаещо,  защото няма всемогъщия гугъл,  който да му дава примери за оборване или доказване на теза.

5. ПРОСТАЦИТЕ

Има ли какво да се говори за тях?  Те са най-често срещаният тип.  Не боравят с факти и доводи,  а просто изтъкват колко сте тъп и  грозен,  изграждат целият ви ужасен и отвратителен,  неосъществен живот на базата на един коментар. Ако пък се опитате да отвърнете,  то просто доказвате,  че сте именно такъв за тях.

Реалността-  всякаква може да бъде.  Простаците  в повечето случаи са простаци и на живо, а друг път са така наречените тролове,  т.е обиждат ви с целта да ви ядосат  и да ви изкарат от нерви.  За всеки случай ако се сблъскате с такъв тип, просто подминавайте коментара.

6.ФЕМИНИСКИТЕ

Отворените мацки,  които смятат,  че да спиш с различни мъже е нещо нормално,  както и да мислиш за тях като за вибратори.  Мразят обикновения мъж, той е виновен за всичко,  от разливането на кафето на бюрото до Глобалното затопляне и икономическата криза.  ЗА  тях жената трябва да може да се справя с всичко и за това е проява на слабост,  ако недай си боже някоя жена потърси помощ от мъж!

За това и са върл противник на…

7. ДАМИТЕ (ИСТИНСКИТЕ ЖЕНИ)

Обратно на феминиските,  този тип жени  вечно имат нужда от помощ,  за тях мъжа също е ужасен,  но е необходимо зло,  което да сменя гумите на колата и да плаща сметката.

Реалността-  доближава се до описаният модел.

8. АРИСТОКРАТИТЕ

Те си вярват,  че са по-ВИШИ от всички останали,  наследници на последните царе,  боляри,  князове,  принцове и прочее.  НЕ може да говориш на обикновен език с тях , както и нямаш право да се обръщаш към тях,  освен да им кажеш колко са прекрасни и чудни. Обожават да изтъкват статута на семейството си (който няма нищо общо с аристократичността,  ама щом „Пралеля ми е била прислужница еди-къде-си” това ги прави автоматично аристократичен род).

Реалността- същите побъркани на живо,  само където никой не си прави труда да ги слуша, защото всеки знае наизуст историите за семейството им.

9. НОРМАЛНИТЕ

Хора,  които са рядко срещани. Дори  и да не харесат материала,  те ще запазят мнението  за себе си или ще изразят несъгласието си чрез доводи и ще посочат слабите места.  Често обаче,  са гонени от горните типове , защото не издържат простотията,  която се лее околко тях.  За да намерите техен коментар,  трябва да яко да отсявате плявата.

Живели  някога едни деца в приказен свят . В него всичко било толкова хубаво, защото всяко едно тяхно усилие рано или късно било възнаграждавано и за това те непрекъснато се стремели към различни неща, гонели различни цели и лесно или трудно успявали да сбъднат поне от части своите си мечти.

За съжаление обаче този приказен свят започнал да става все по-мрачен и по-мрачен и децата изнемогвали да се справят със задачите, които си поставяли. Така достигнали до заветната година, в която трябвало да напуснат този вече помрачен свят и с надежда вярвали, че следващият щял да бъде по-добър. Но, разбира се, грешали.

Те се сблъскали с невероятна трудност. Техните усилия отивали на празно, а резултатите от тях били пренебрегвани. Накрая ИЗБРАНИТЕ да влязат в новия свят били заслужили това не толкова със своите действия и знания, колкото с това че били близки до царя на другия свят и неговите аристократични подопечни. Малко били щастливците, които успяли да преминат в другия приказен свят и да заемат мястото, за което се борили цяла година.

Така бедните деца, които са герои на нашия разказ, останали изпъдени. Но все пак новият свят не бил съвсем запълнен, а царят трябвало да взима пари за данъци от някого и независимо от това, че ощетил горките ни герои, той ги поканил да преминат и те при него….но като просяци или обикновени бедняци.

И сега бедните ни пораснали деца се чудят дали да преминат или да останат в празният, изхабен стар свят и да опитат отново да преминат в новия и да заемат заслуженото си място там….

За какво ли се говори в приказката….

НЕ обичам да се сравнявам с другите, но от ума ми не излизат образите на успелите-завиждам им благородно, не ги обиждам или нареждам, а тайничко си мисля за техния успех,а вечер преди да заспя си мечтая  за това да можех и аз да бъда на тяхно място….

Жалко, нали?

Но, не съм. За жалост. За мен остава тягостното чувство от превкусването на победата и после рязкото й изтръгване. Все едно да спиш, да сънуваш хубав сън и телефона да ти звънне, да те събуди и да ти съобщят, че са ти разбили колата.

Имах си мечти и надежда. Сега се чувствам окрадена- нямам си нищо, освен едно напрежение, което не ме напуска. Впило е корени и източва и последната ми капка енергия, а понякога и спира дъха ми… Болка.

Странно?

Да, странно. Прекалено. Много. Ненужно. Но пък е там. И нито една приказка, нито една мисъл, нищо няма да премахне присъствието на Провала.

Не знам…

Времето ми за размисъл изтече внезапно бързо, когато  се озовах очи в очи с човека, който съм си представяла как убивам поне стотина пъти. Реших да му спестя тази подробност разбира се и само глухо избоботих:

-         Какво става, не сме се виждали от цяла вечност? – наум си добавих , че ми се щеше да е толкова дълго невиждането ни, но все пак реших да действам като професионалист-непукист.

Получих усмивка на въпроса си и прегръдка. Бях шокирана.

-    Ти се скри от мен, не аз от теб.  Помниш нали?

-   Разбира се , че помня. Което ми подсказа, че …. ами….

Чудех се какво да кажа и как да го отрежа.

-         ами …

Ох, ужас тотално бях забила. Добре, че се появи моят ангел и ме спаси, докато обви ръце около мен и с тих и спокоен глас запита:

-         Какво става тук?

Вътрешно умирах от кеф.  Неговите очи се разшириха от злоба, а арогантната му усмивка се смени на гримаса, излъчваща недоволствие и раздразнение. Въпреки това Той запаси спокоен тон също и уж с весел глас отгвори:

-         Припомняхме си стари времена , а ти се намеси. Май ще трябва да я крада от теб ми се струва…

Можеше и да се опитва да играе „Господин „Не ми пука””  , но очите му говореха друго…егото ми измърка доволно, някъде дълбоко в гърдите ми, докато се стараех да сдържа ироничната си усмивка и хапещите подмятания, които бях репетирала за такъв момент.

Усетих прегръдката, в която бях попаднала да се затяга лекичко.

-   Има защита срещу кражба. Започва да писка, когато някой се опитва да я вземе.

-   Забавен си. – присмехулното подмятане ме подразни и реших, че е крайно време да се оттеглям от бойното поле.

- Хайде да се прибираме. Надявам се да се…

Тук се поколебах, но реших да съм искрена.

-         да се..знаеш ли, надявам се да не се засечем отново, защото не мога да търпя противното ти арогнатно държание. Лек ден и приятен живот.

И така обърнах гръб на един много лош спомен, хващайки смело моя ангел за ръка и следвайки го по пътеката на Живота.

Та такива работи-мъртвешки.  Това еднообразие ме убива, няма нищо по-интересно, даже и напредък няма-уловим такъв, не говоря за ” О,прочетох една тема,  айде следващата” .  Четат ми се книги (да , имам време да чета,  но пък просто няма да ми е пълноценно четенето като цял ден съм забочила нос в някакви противни теми за учене) , излиза ми се за повече от 3 часа , купонясва ми се, излиза ми се от София.  Не съм излизала от почти една година от този град, който направо ме е приспал с еднообразието си. ..

И ей го на-поредния “мъртъв” ден,  който ще отмине и замине без дори и едно забележително нещо и без никакво удовлетворение,  че съм свършила нещо И днес.

Не го пожелавам на никого,  защото е наистина досадно да се чувстваш като заключеник в даден момент от време, на  когото си натиснал бутона replay и се повтаря, и повтаря, и повтаря до безпир,  като се сменя просто цифричката на месеца и деня, който е следващият в поредицата от скучноватото битуване.
Направо ми иде да изкрещя  ”Подавам си оставката!” и да захвърля всичко и без това животът ме влачи без аз да искам, оставила съм се на вълната да ме хвърля постоянно на самотен остров и докато другите си вършат своите ежедневни работи , аз да завиждам за най-малкото нещо, просто защото е РАЗЛИЧНО.

Ех, глупости глупости… обратно към ученето.

Уфффффффф.

Утре имам изпит, взе да ми писва. Писна ми да чета едно и също цял месец и пак да се чувствам, че не го знам. Писна ми да ми се натяква да уча. Писна ми, мои съученици, приети в чужбина да учат да си развяват байряка, а аз да вися вкъщи и да мрънкам и уча. Писна ми и да ги мисля тия изпити. Писна ми и да говоря за тия изпити и да ме слушат горките хора, определени от мен като жертви. Писна ми да си смятам бала през ден и да се чудя колко трябва да изкарам, макар че вече наизуст знам. Писна ми от неизвестността.  Писна миии…даже писна е слаба дума , трябва нещо ново, само за моето състояние.
Чувствам се като звяр, затворен в клетка и купища малки деца, които до ръчкат и тормозят…а най-смешното е, че след 2 седмици това вече няма да е валидно, тогава ще дойдат само страховете, докато се чакат резултати…поне ще е свършило, ама все пак…

Ей писна ми бе!

SONISPHERE 2011

Още със самото обявяване  всички бяхме изключително доволни и щастливи, пазейки спомените от миналата година, донесла толкова положителни емоции. Аз като присъстваща нямах никакъв проблем с организацията миналата година, всичко си беше перфектно, освен може би озвучаването и това, че „маджата” винаги на такива  места е изключително скъпа, но пък май си е в реда на нещата, не съм присъствала много на такива мероприятия, но определено положителните чувства бяха изцяло в мен. Без оплаквания….

ОБЯВЯВАНЕ НА ПОДРОБНОСТИ ЗА ФЕСТА

Когато дойде време да се разкрият детайлите за предстоящото събитие, всички тръпнехме в очакване. Дойде очаквания ден и с него голямото разочарование.

ПЪРВО

Мястото на провеждане- Банкя. Seriously? Аз съм от София и ми се е налагало да ходя до Банкя, но в нормален ден движението е спокойно, а пътя е двулентов. Как си представяте да се юрнат сума ти хора от цялата страна с колите си по този второкласен път? Друга поляна трябваше.

ВТОРО

Line up-а или групите, които бяха избрани

Това си е мое мнение, повечето хора не са съгласни, но…мен тази година нищо не ме привлече. Iron Maiden? – Съжалявам, но на концерта 2007 доста лошо представяне направиха, а и не съм техен фен чак толкова. Slipknot – заради тях бих отишла, просто са повече моето поколение… Дедо Куупър- Симпатяга, но не съм му чак такъв фен..Апокалиптика- 4-ти пъти идвали в  България преди, може пак да се видят , но повечето хора си ги виждали, Мастадон- 5 фена в България имат ли ? (тоест не са особено популярни на нашата сцена)

Та това беше. За сравнение с миналия Sonisphere  с два дена, тук един ден и то с групи, които освен може би Iron Maiden да се сравни с Metallica .. Лично за мен. Добре де, все пак ако е на достъпни цени…

ЦЕНИТЕ

За един 150 лева отпред пред сцена и 90 лева назад. Не знам какво ще кажат запознатите, но пък това по другите фестивали го няма- има само един билет. А  150 лева е множко… Миналата година бях най-отзад и ако не бяха видеостените, верно, слуша се, ама… И като говорим за миналия път- миналата година 120 лева за двата дена…а и групите повече ми допадаха, просто…трудно можеха да надскочат постижението си организаторите. Все пак не е изцяло техен проблем, защото line up-а си прилича с останалите фестове от Sonisphere.

РЕКЛАМАТА
Никаква.

МЕСЕЦ ПРЕДИ ФЕСТИВАЛА

Поляната не е пипана, очевидци минават и виждат, че работа не тече там. Слуховете за отменяне се разнасят из рок средите…

2 СЕДМИЦИ ПРЕДИ ФЕСТИВАЛА

Slipknot гръмко обявяват, че фест няма да има и са сложили дата в Берлин на датата, когато трябваше да свирят в България. Последвани са от Alice Cooper…

Българските фенове научават първи, а от БЕК ( българските организатори) не излизат с официално изявление. По-късно същия ден ядосано заявяват, че ще си търсят правата. Хората, решили да ходят заради Slipnot , започват да търсят начини да върнат билета си.

СЕДМИЦА ПРЕДИ ФЕСТИВАЛА

Окончателно отменен по причини, независещи от организаторите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 

МОЛЯ? Независещо от организаторите ли? ЧЕ ако не зависи от вас, от кого зависи? После не знам дали е станало, но сигурно са излезнали отново с довода, че българинът нямал фестивална култура. Ми, драги, вие трябва да я създадете. Къде ви беше рекламата, къде ви бяха спонсорите? Защо така се получи, поне едно извинение не заслужават ли феновете? А не някакво сухо съобщение… Думи нямам, фенът е ядосан, първо защото е дал парите си на вятъра, а след това пък са мъките за връщането на парите(имаше чужденци, които освен това имаха билети за самолети и запазени хотели, тоест изгарят наистина с пари) и второ за това, че отново никаква яснота по въпроса и разбираме от самите групи, че няма да има фестивал. Това какво говори за България? Разбира се, после ние сме хейтърствали, както винаги…

Като говорим за хейтърстване… фестивал номер 2..
ELEVATION 2011

Разнороден фестивал, обещаващ много за всички фенове. Интересна и за първи път в България прилагаща се идея.

ОЧАКВАНИЯТА

Големи. Защото и приказките на организаторите бяха такива.

ГРУПИТЕ

Страхотен избор като за първи път.

ЦЕНИТЕ

Обяснимо високи.

МЯСТОТО

Прекрасно, но имаше опасения точно заради времето и явно с право…
РЕКЛАМАТА

Чудесна, за разлика от нямата тишина за SONISPHERE..

ФЕСТЪТ

1-ВИ ДЕН.

Тъй като аз не присъствах , но имах приятели отишли там казаха, че било ужасно готино. Чак ме дояде , че не отидох. Имали проблеми с „елевовете” (фестивална валута, страхотно хрумване по западен образец) , но само това и на входа ги забивили повечко. Бяха отишли главно за Jamiroquai . А говорейки за тях , се оказва, че JK си навехнал крака и нямало да може да свирят тук, както и в Турция. Това се разбира на фестивала, а по-рано и в интернет пространството. Започнах да звъня като луда, но хората влезнали…. Въпреки това  казаха, че са си прекарали добре…

НО!
ТУК ИДВА МОЕТО ПИТАНЕ: На прескоференцията след провала на 2-рия ден, организаторите казаха, че заблудени от мениджъра на Jamiroquai, който до последно ги уверявал, че щели да свирят и за това не били обявили по-рано отмяната на изпълнението им. Първо, аз не вярвам, че един мениджър ще се отнася така  с изпълнителя си, второ при такава травма е нормално да не иска да излезе, трето защо нямаше компенсации за това, че той не свири? Дори и малки, колкото да покажат уважение към феновете. А това за неизползваните билети е глупаво, повечето хора са влезнали, защото се разбра чак към 6-7 на феста по мои впечатления. Нищо де, втория ден със сигурност ще замаже тази лоша последица.

И ЗАЩО ИМА ТОЛКОВА НЕДОВОЛНИ?

ВТОРИ ДЕН

Отменен. Вятър.

МОЙ КОМЕНТАР- Първо, искам да кажа, че се възхищавам на хората, които въпреки това са се забавлявали  в Разлог и Банско-евала! Това се нарича български дух. Второ, питам защо не се е предвидило това? Смисъл, нали все пак е в планинска местност, там ветрове има постоянни и имаше прогноза поне 10 дни по-рано, макар и не много точна… Нищо де, да кажем, че може да се прости за това, все пак време е, не можеш да го командваш, ама защо аджеба не бяхте построили по-стабилна сцена? *тъжно личице* .

Искам да изкажа поне адмирации, че ако наистина вятъра е бил толкова силен сте решили да не проведете събитието и сте спасили може би един човешки живот, ако ли не поне травми….

ВРЪЩАНЕ НА ПАРИТЕ

Тук вече обаче се издъниха. Връщане на пари срещу билет (елевове) и касова бележка. По очевидци са били късани на билетите, а на елевовете рядко давали касова бележка.  И връщане на парите единствено в София- АМИ ЧУЖДЕНЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ ОТ ДРУГИЯ КРАЙ НА СТРАНАТА? Пощата, с цялото ми уважение, не е надеждно място за връщане на парите. Мъката продължава..

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Остави горчив привкус, но пък се надявам, че и другата година ще има подобно събитие, но този път вече ще за изгладени поне част от недоразумението.

 МАСОВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Мисля, че още хляб имаме да ядем, докато си правим фестивали по западен образец…