Торенти, ментета и аз

Posted in Размисли with tags on май 31, 2012 by Lili

Живеем в доста арогантен свят, смея да твърдя. На родна земя се води битка срещу тези отвратителни торенти, във Франция пък е започната мащабна рекламна кампания срещу „бича на фалшификатите“, който струва на френските компании около 6 млрд. евро годишно. Духа на ACTA и PIPA още витае из интернет средите, където всички юзъри са на нокти и дебнат дали няма отново да има опити да се прокара закон, подобен на изброените два…

Защо хората ползват подобен тип безплатни услуги и предпочитат ментета?

Много лесен въпрос нали? Много ми е интересно защо обаче разни компании, телевизии и прочее не могат да си отговорят? По-големия процент хора са бедни, особено българските люде, сред които съм и аз. Българинът дава средно 10 лева на месец за култура и не защото е прост човечец (противно на мнението, насаждано от медиите) , ами защото толкова му стигат финансите. НЕ може да се гледа семейство със заплата 600-700 лева (на човек в по-добрите случаи) и да очакваш българина да има пари за нещо различно от сметките и храната.  В днешно време 10 лева даже не е и едно кино, една добра книга също ще се намери трудно вече за толкова. Нека повторя-десет лева, максимум 12 лева. Колкото един билет за кино. Даже по-малко.  Но все пак тези кампании продължават и продължават… Проблемът не е че хората не искат, проблемът е , че не могат….. Затова ще дам себе си за пример, нищо че съм млад човек и нямам семейство да храня все още.

Нека създадем една хипотетична ситуация, в която не мога да тегля филми онлайн и комютърни игри и програми.

1. Не съм запален киноман честно казано, но обичам да гледам филми. И то различни, а не да въртя  10 филма нон стоп. Да кажем, че ще искат от мен да си купя филма, ще допусна, че 4-5 филма ми стигат на месец. Ако филмът е 20 лева (някаква измислена цена, която се доближава до реалните), това означава, че още от сега ще трябва да дам минимум 100 лева само за  да гледам филми и то 5 филма на месец. Отново всичко е хипотетично. (според мечтите на големите компании без интернет пиратството.

2. Всички играем игри. Е, добре де, поне повечето. Цените на игрите (с изключения) са доста високи. Пример Диабло 3 струва 120 лева, Стакрафт 2 – 125 лева, SWTOR – 90 лева и т.н . Има и по-евтини игри, разбира се, но нека кажем, че искам да играя по 2-3 заглавия на месец със средна цена 40 лева. Отново излиза, че за игри трябва да дам минимум 100 лева (които не са игри от тип, които имат месечно заплащане за поддръжка) .

3.Програми-няма значение, фотошопи, аутокади и друг тип полезни програми. Както и Уиндолс (самият уиндолс е по-допустим ,понеже е еднократна сума от 250 лева средно) . Аутокад струва  3,995  долара, т.е  към 7 и няколко хиляди лева. Само аутокад, за другите програми даже не искам да проверявам.

4. По въпроса с ментетата. Там по-скоро е въпрос на избор. Този, който може да си позволи оригинала да си купува, другите -ако искат същата марка, но нямат пари-купуват ментета. Аз лично избягвам и оригиналите и ментетата, защото не държа толкова на марка. Държа да ми е удобно и да има някакво отношение качество-цена. Да, наистина има нещо вярно в „по-скъпите дрехи са и по-качествени“ , но все пак аз лично няма да дам толкова пари само заради марката „Гучи“ или някоя друга подобна.  Разбирам, че искат да си запазят бизнеса, но повечето хора не биха дали 1000 лева за обувки, които могат да се озоват в калта или да се спънеш и да ги разпориш…но пак въпрос на избор.

Какво излиза? Месечно трябва да се бъркам поне по 300-400 лева за да може да продължа да водя културния живот, който водя, в тази цена влизат и книгите, които аз и сега купувам. Даже да не говоря за еднократните суми за скъпите програмни продукти. 

Разбирам, че човешкия труд се заплаща. Знам, че зад филма,програмата, играта стоят часове труд , пот и нерви. Но при положение, че ситуацията е такава в нашата страна ( и не само) нямам особено голям избор нали? Как може едно семейство с ограничен бюджет да си позволи изброените неща. Хората не тяглят безплатни неща, защото са“ гадняри, които искат да прецакат авторите и създателите“ ,  а защото нямат друг избор(изключвам като избор да се лишат от филмите, музиката и игрите) .  И докато усилията на компаниите е насочена към унищожаване на това, а не към подобряване на покупвателната способност- няма да се променят нещата. И нито разни кампаники ще променят нещо, нито разни закони.

Това разбира се е моето мнение. Аз като скромен млад човек с малка заплата не мога да си позволя всичко това.  Адмирации за тези които могат, но мисля, че техният брой е значително малък. А в такъв модерен и бързо развиващ се свят е престъпление да поискаш от  хората да спрат да гледат филми и да използват програми или да се забавляват като играят игри и слушат музика…

Кучешки проблеми

Posted in Размисли on април 8, 2012 by Lili

Починал е професор Ботьо Тачков след като бе нападнат от кучета. Вместо някои хора да си замълчат и виновно да наведат глава, правят точно обратното. „По повод нападението кметът на София Йорданка Фандъкова коментира преди дни, че граждани от кв. „Малинова долина“ са хранели цялата глутница със сурови кокали.“
Че е права Фандъкова, права е, но да се хвърля вината само върху гражданите, които са хранели кучетата е ужасно лицемерно и просташко. Госпожо кмет, вие карате вече втори мандат. Какво ВИЕ направихте за проблема за кучетата? Призоваването към осиновяване на бездомните кучета, е същото като повика на Цецка Цачева към лекарите- да останат в България. Само с думи не става. Броят на кучетата в София е достатъчно висок и те са опасни дори и да не бъдат хранени от гражданите. А да бъдат обвинявани само хората, които им хвърлят по някой залък и все едно нарочно ги развъждат и държат на улицата е много смешно, да не отиваме на приказката „Ние ги хващаме, те ги пускат“ . Не всеки иска да осинови бездомно куче и е нормално- то няма порода, израснало е на улицата, не се знае в какво здравословно състояние е и как ще реигира да бъде затворено в един апартамент след като цял живот е живяло на улицата и е привикнало към този начин на живот.

Искам да обърна внимание и на друго нещо- за твърдението, че уличните кучета са изхвърлени от хората домашни любимци. Ако се обърне внимание на скитащите помиярчета в София, то си личи, че не са изхвърлени на улицата, а са отгледани там. Въпросът с кастрацията също е на лице. Получава се много коварна практика, тъй като всички кучета не могат да бъдат заловени, а се кастритат част от тях, но другата част се възпроизвежда и така се получава един затворен кръг. Въпросът с приютите е много критичен, защото говорим за голямо число бездомни кучета, които трябва да бъдат настанени. Общо взето смятам, че трябва да се почерпи практика от останалите страни в Евопейският съюз за да се намери едно решение, изгодно за всички. Но едно е ясно-кучетата трябва да изчезнат от улицата, а някои хора вместо само да коментират празни приказки пред телевизора да затегнат малко работата и контрола над нея.

Работа за младите хора

Posted in Размисли on април 7, 2012 by Lili

330 000 млади българи до 29-годишна възраст са безработни….
Досега ми е направило впечатление или просто не съм достатъчно информирана (да ме прощава читателят в такъв случай) , но нека продължа….Направило ми е впечатление, че политиците никога не са намирали младите за особено подходяща група. Бате ни Бойко ни праща за овчари или да садим картофи, но нека не се отклонявам много от темата.
Та 330 000 хиляди безработни млади души… После пак да си говорим за емиграция?
Ако тенденцията продължава, то в скоро време ще достигнат половин милион? Но това ние не го чуваме по новините, твърде заети сме с поредната евтина платена сензация…
330 хиляди…
И какво решава българското правителство да направи? Да си измие ръцете разбира се…

Национална инициатива „Работа за младите хора в България“

Много така въодушевено звучи нали? Да се намери работа за всички млади хора, но това е да различно от чистачи, барманки, правещи сандвичи някъде….
Реалността стои далеч от тази формулировка, която звучи помпозно и празно….Ето какво наистина означава :
„Безработните млади хора, записани в бюрата по труда, ще бъдат осигурени с работно място, в рамките на 4 месеца от регистрацията си. Това ще става с помощта на трудови посредници, които ще дават консултации в търсенето на подходяща професия. Още сега се предвиждат 1200 места в частния сектор за хора до 29 години.

Програмата ще осигури държавна субсидия на работодателя. Така в първите 6 месеца собствениците на фирми няма да плащат минимална работна заплата и осигуровки, но само ако задържат за още половин година новия си работник. “

Ето на мен как ми звучи:
Някой, регистрирал се в бюрото по труда, ще получи писъмце, с което го уведомяват, че е щастливец и е попаднал на тази инициатива, даже не мисля да коментирам, че най-вероятно няма да се погрижат за всичките тези 330 хиляди хора…та нека продължа….ЩЕ получи писъмце, с което го уведомяват, че е избран и ще си говори със съответен трудов сътрудник. Младият човек ще се зарадва и ще отиде да се срещне с въпросният паднал ангел, който ще му донесе работа и тук започва ходенето по мъките.. Какво значи подходяща професия първо? Второ какво означава, че ще му помогне в търсенето на подходяща професия, дали ще му помогне с избора на работа или само ще му направи някакъв остарял тест да разбере дали е заварчик или бояджия (примерите са случайни), а търсещият работа ще трябва да си я издирва сам? Как държавата предлага свободни места и какви „професии“ предлага- да не се окаже, че търси чистачи на улиците и бармани в столовата на универистети и болници? Няма никакво пояснение. 1200 места в частния сектор? А останалите 329 хиляди души какво правят- как държавата ще намери места за тях и те ще бъдат ли удовлетворяващи? Ами частният сектор по какъв начин ще избира кадрите си-да не се окаже, че ще се уредят разни познати на познати, а не нуждаещите се….
Второ след изтичането на нужния срок колко му е да изгонят назначения работник и да сложат нов?
Накрая излиза, че най-облажените ще са частните бюра, които ще бъдат наети да „инспектират“ безработните млади…
Това е прах в очите-абе правим нещо, което същност е нищо….ами нека…те младите…
.. ще продължат да се отправят към терминал 1 и терминал 2…

Моето тъпо проучване

Posted in Размисли on септември 10, 2011 by Lili

Обичам да се ровя в интернет и често чета различни сайтове.  Имена няма да споменавам,  но в част от тях имаш възможността да публикуваш свой материал, а и разни журналисти също пускат там нещата си. Разбира се,  не може да се мине без коментари,  които,  както винаги са по-интересни от самите статии. На база на четенето на един такъв сайт си съставих лист с определени типажи хора,  които се срещат там… Enjoy.

1.УСПЕЛИЯТ

Обикновено хората от този тип имат перфектното образование,  перфектната работа и семейство и не спират да говорят за това. Непрекъснато изтъкват себе си за пример,  а всички останали са смешковци и комплескарчета,  които им  завиждат за постигнатия успех.  Винаги са прави във всичко,  защото са толкова перфектни и успели,  че няма тема,  която да им се опре.

Реалността-  повечето са с нормална заплата,  ипотекиран апартамент,  жена и деца и  в най-добрия случай  имат и добро образование.  Както почти всеки обикновен жител на планетата.  Но и това е успех донякъде, нали?

2.ВЕЧНИЯТ ЕРГЕН

Този тип ми е любим.  Той е красив,  надарен,  добре поддържан и мацките се редят на опашка да се срещнат с него,  но тъй като е твърде извисен,  реже повечето,  защото не отговарят на критериите му.  Често е минал средната възраст,  може и да има деца,  които удобно нарича „багаж” .  Ненавижда „старите моми”,  за него винаги има нещо нередно в тях,  а младите отбягва,  защото са  неопитни и по детски досадни.  Да се зачудиш направо как успява да си уреди среща с всичкия този перфекционизъм,  който струи от него и пръска блага светлина върху останалите форумни събеседници.

Реалността-  най-вероятно запуснат чичка на средна възраст с неудовлетворени мераци.

3. БГ МАМА

Бгмами има навсякъде.  Те са модерни майки,  пушат и пият кафета , докато децата си играят,  четенето на книги за тях е остаряла работа и за това пълнят с джаджи отрочетата си още от малки.  Техните съвети са безценни,  а когато някой ги сметне за некачествени , се надава воят и войнството на бгмамите бързо се отзовава да накаже човека,  посмял да надигне глас срещу „модерната майка” .

Реалността-  за жалост си е такава.

4. БЕЗГРЕШНИЯТ

Този тип непрекъснато спори с някого на всякаква тематика- политика, спорт,  изкуство, музика,  история,  физика ,  ако щеш и ботаника.  За тях специалисти по дадена област няма! Всичките са измекяри,  този тип може да свърши всичко сам.  ЗА това и раздава непрекъснато мнения навсякъде-  искани или неискани и когато не си съгласен,  е готов да спори до дупка. А дори и да не е прав,  а вие да имате доводите,  той ще ги  извърти по всевъзможен начин само и само да докаже,  че другият греши.

Реалността-  Същото магаре и на живо,  само че далеч по-компексирано и незнаещо,  защото няма всемогъщия гугъл,  който да му дава примери за оборване или доказване на теза.

5. ПРОСТАЦИТЕ

Има ли какво да се говори за тях?  Те са най-често срещаният тип.  Не боравят с факти и доводи,  а просто изтъкват колко сте тъп и  грозен,  изграждат целият ви ужасен и отвратителен,  неосъществен живот на базата на един коментар. Ако пък се опитате да отвърнете,  то просто доказвате,  че сте именно такъв за тях.

Реалността-  всякаква може да бъде.  Простаците  в повечето случаи са простаци и на живо, а друг път са така наречените тролове,  т.е обиждат ви с целта да ви ядосат  и да ви изкарат от нерви.  За всеки случай ако се сблъскате с такъв тип, просто подминавайте коментара.

6.ФЕМИНИСКИТЕ

Отворените мацки,  които смятат,  че да спиш с различни мъже е нещо нормално,  както и да мислиш за тях като за вибратори.  Мразят обикновения мъж, той е виновен за всичко,  от разливането на кафето на бюрото до Глобалното затопляне и икономическата криза.  ЗА  тях жената трябва да може да се справя с всичко и за това е проява на слабост,  ако недай си боже някоя жена потърси помощ от мъж!

За това и са върл противник на…

7. ДАМИТЕ (ИСТИНСКИТЕ ЖЕНИ)

Обратно на феминиските,  този тип жени  вечно имат нужда от помощ,  за тях мъжа също е ужасен,  но е необходимо зло,  което да сменя гумите на колата и да плаща сметката.

Реалността-  доближава се до описаният модел.

8. АРИСТОКРАТИТЕ

Те си вярват,  че са по-ВИШИ от всички останали,  наследници на последните царе,  боляри,  князове,  принцове и прочее.  НЕ може да говориш на обикновен език с тях , както и нямаш право да се обръщаш към тях,  освен да им кажеш колко са прекрасни и чудни. Обожават да изтъкват статута на семейството си (който няма нищо общо с аристократичността,  ама щом „Пралеля ми е била прислужница еди-къде-си” това ги прави автоматично аристократичен род).

Реалността- същите побъркани на живо,  само където никой не си прави труда да ги слуша, защото всеки знае наизуст историите за семейството им.

9. НОРМАЛНИТЕ

Хора,  които са рядко срещани. Дори  и да не харесат материала,  те ще запазят мнението  за себе си или ще изразят несъгласието си чрез доводи и ще посочат слабите места.  Често обаче,  са гонени от горните типове , защото не издържат простотията,  която се лее околко тях.  За да намерите техен коментар,  трябва да яко да отсявате плявата.

Приказка

Posted in Творения on август 6, 2011 by Lili

Ще разкажа една приказка.

 

Живели  някога едни деца в приказен свят . В него всичко било толкова хубаво, защото всяко едно тяхно усилие рано или късно било възнаграждавано и за това те непрекъснато се стремели към различни неща, гонели различни цели и лесно или трудно успявали да сбъднат поне от части своите си мечти.

За съжаление обаче този приказен свят започнал да става все по-мрачен и по-мрачен и децата изнемогвали да се справят със задачите, които си поставяли. Така достигнали до заветната година, в която трябвало да напуснат този вече помрачен свят и с надежда вярвали, че следващият щял да бъде по-добър. Но, разбира се, грешали.

Те се сблъскали с невероятна трудност. Техните усилия отивали на празно, а резултатите от тях били пренебрегвани. Накрая ИЗБРАНИТЕ да влязат в новия свят били заслужили това не толкова със своите действия и знания, колкото с това че били близки до царя на другия свят и неговите аристократични подопечни. Малко били щастливците, които успяли да преминат в другия приказен свят и да заемат мястото, за което се борили цяла година.

Така бедните деца, които са герои на нашия разказ, останали изпъдени. Но все пак новият свят не бил съвсем запълнен, а царят трябвало да взима пари за данъци от някого и независимо от това, че ощетил горките ни герои, той ги поканил да преминат и те при него….но като просяци или обикновени бедняци.

И сега бедните ни пораснали деца се чудят дали да преминат или да останат в празният, изхабен стар свят и да опитат отново да преминат в новия и да заемат заслуженото си място там….

За какво ли се говори в приказката….

Разходка

Posted in Размисли on юли 26, 2011 by Lili

Обичам да се разхождам из улиците. Срещам най-различни хора ( и животни) и не мога да не се замисля какъв е техният живот. На теб случвало ли се е това, драги читателю? До такава степен да си отегчен и омерзен от живота си, че да се представяш на нечие друго място. Да живееш с неговите мечти и надежди, страхове и ужаси, падения и погроми…
Интересно , нали? Какво ли би било да бъдеш друг за ден, седмица, месец, година? Да забравиш за проблемите си, да се отпуснеш и да разрешаваш чужди такива с лекота, че нали знаеш, четящи човече, че и сто тояги на чужд гръб са малко, а преведено в това писание означава- щом не са мои проблеми, значи ще мога да правя каквото си поискам, т.е ще се пробвам. Ако успея-супер, ако ли не- е…после ще има проблем отгоре…
Отплеснах се…
Бях започнала и свършила с това, че обичам да се разхождам из улиците. Защо? Защото ми напомня, че съм човек и съм стадно животно, контактът с хора ми действа добре.
И аз бродя улица след улица, час след час,  в търсене на забравата … нали знаеш как е? Разхождаш се и с всяка крачка забравяш за проблема, докато не остане нищо в главата ти…
Погледи след погледи, човек след човек, виждам какво се случва. Ето онзи мъж е разсеян, изпусна вестника си, тази жена примира от щастие, друга е притеснена…дете плаче в далечината…прекрасно нали?
И във всеки един образ се крие един живот със своите малки забележителности. И аз все продължавам да се разхождам…до като не намеря това, което търся….
Спокойствие.

Краят. На. Една. Мечта. И . Едно. Усилие.

Posted in Хрониката на кандидат-студента on юли 24, 2011 by Lili

Писано ми е било явно да бъда нещастник. Да влагам усилия в нещо и накрая –на финалната права-всичко да се прецаква…честно ли е? Разбирам да се бях помотвала, да бях мамила, да не ми пукаше особено, но не…вложих всичко и накрая – оп…прецакване. На финала. Това ме изнервя…финала..не началото, не средата, а самият край.

НЕ обичам да се сравнявам с другите, но от ума ми не излизат образите на успелите-завиждам им благородно, не ги обиждам или нареждам, а тайничко си мисля за техния успех,а вечер преди да заспя си мечтая  за това да можех и аз да бъда на тяхно място….

Жалко, нали?

 

Но, не съм. За жалост. За мен остава тягостното чувство от превкусването на победата и после рязкото й изтръгване. Все едно да спиш, да сънуваш хубав сън и телефона да ти звънне, да те събуди и да ти съобщят, че са ти разбили колата.

Имах си мечти и надежда. Сега се чувствам окрадена- нямам си нищо, освен едно напрежение, което не ме напуска. Впило е корени и източва и последната ми капка енергия, а понякога и спира дъха ми… Болка.

Странно?

 

Да, странно. Прекалено. Много. Ненужно. Но пък е там. И нито една приказка, нито една мисъл, нищо няма да премахне присъствието на Провала.

 

Не знам…

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.